Купа на България

Купа на България по футбол се провежда официално още от 1938 г. насам, като е преминала през няколко различни етапа. Първите й пет издания са под името Царска купа и се играят в периода до 1942 г., когато футболът у нас е прекъснат заради Втората световна война.

През 1945 г. състезанието се прекръства на Купа на Съветската армия. Малко по-късно, когато са създадени европейските клубни турнири, носителят на този трофей придобива право за участие в Купата на носителите на купи.

В този си вид надпреварата продължава официално да е втората по сила във футбола ни до сезон 1981/1982 г. Тогава, по случай 1300 години от създаването на българската държава, е учреден нов турнир – Купа на Народна република България. В периода до 1990 г. двете състезания се играят паралелно, но по-голяма тежест има новоучреденото такова, чийто победител представя страната ни за КНК. През 1990 г. КСА е закрита, а другият турнир е прекръстен на Купа на България, като продължава в този си вид до днес. От сезон 2021/22 към името е добавено и това на Sesame, един от най-популярните лицензирани букмейкъри в България, заради спонсорски договор.

Левски е отборът с най-много трофеи в турнира за Купата на България – 26, последният от които е завоюван през сезон 2021/22. „Сините“ са стигали най-много пъти до финала на състезанието, като са загубили 12 пъти директния сблъсък за първото място.

Втори в тази класация са футболистите на ЦСКА с 21 купи, последната от които е през 2020/21. „Червените“ имат и 15 загубени финала.

Славия е на третата позиция със своите 8 триумфа, включително този през 2017/18, като са отстъпвали в три финала.

Четири клуба имат по четири спечелени турнира – Ботев (Пд), който има и 10 цели загубени финала, Литекс, Локомотив (София) и Лудогорец.

По два пъти №1 тук са били Локомотив (Пд), Берое и ФК`13 (София), който е и първият носител в историята на надпреварата през 1938 г.

По веднъж Сезам Купа на България са вдигали Черно море, Спартак (Сф), Спартак (Пд), Сливен, Марек, Септември (София), АС-23 (София) и Шипка (София).

Цели 17 други клуба пък са достигали до финала, но не са успявали да го спечелят. Сред тях са „екзотични“ отбори като Черноломец (Попово), Напредък (Русе), Черноморец (Поморие), Спортклуб (Пд) и други. Лидер по загубени финали сред непечелилите трофея е Пирин (Благоевград) с четири.

Имало е и доста изненадващи резултати за Купа България. Турнирът дава шанс да видите играчи, които не сте познавали досега, и обрати, които дори най-запалените по спортни залози не могат да предскажат. Пет отбора извън елитната дивизия са стигали до решителния мач за първото място – Черноломец (Попово), Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас), Черноморец (Поморие) и ЦСКА, който е единственият представител на по-ниска група със спечелен финал.

За Купа на България мачове са играли някои от най-изявените футболисти в историята като Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Пенев, Димитър Бербатов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и други.

Двама състезатели са на върха във вечната голмайсторска листа на надпреварата – Наско Сираков и Петър Жеков с по 48 отбелязани попадения. Топ 5 допълват Петко Петков (41), Петър Михтарски (40) и Андрей Желязков-Жужо (36).

Спас Делев е лидер по брой мачове от Купа на България като футболист със своите 44, а след него са Момчил Цветанов, Йордан Тодоров и Тодор Янчев с по 43 и Христо Янев с 42. Важно уточнение е, че първите двама продължават да се състезават, така че имат шанс бройката им да нарастне.

Четирима играчи са печелели трофея по шест пъти – Борис Гаганелов, Красимир Безински, Елин Топузаков, Момчил Цветанов и Станислав Генчев.

Димитър Пенев и Станимир Стоилов пък са с по пет спечелени купи като футболисти и по четири като треньори.

Момчил Цветанов триумфира с трофея като футболист на четири различни тима – Литекс, ЦСКА, Славия и Локомотив (Пловдив). С първия и последния от изброените и печелил по два пъти.

Легендарният голаджия Пламен Гетов е отбелязвал попадения в турнира с екипите на седем различни клуба – Ватев (Белослав), Спартак (Варна), Спартак (Плевен), Левски, ЦСКА, Етър и Шумен.

В Sesame Купа на България се играе изцяло на елиминационен принцип като победителят от всяка двойка продължава напред. Стартира се с предварителна фаза, след която се провежда и един предварителен кръг. Следват 1/16-финали, 1/8-финали, ¼-финали, ½-финали и финал.

Ако резултатът е равен в редовното време, се играят две продължения от по 15 минути, а при ново равенство победителят се определя след изпълнение на дузпи.

В турнира право на участие имат 16-те отбора от Първа лига, 16-те от Втора, както и всички желаещи от четирите Трети и Областните групи.

Според програмата на Купа България тимовете извън двете първи нива на футбола ни минават през предварителна фаза, в която всеки областен съвет излъчва по един представител. След това тези отбори играят помежду си, докато не бъдат излъчени по четири от всеки един от четирите Зонални съвета на БФС, или общо 16.

На база резултатите в Купа България те се класират за предварителния кръг, в който чрез жребий се изправят срещу 16 тима от Втора лига. Право на участие нямат дублиращите или третите отбори на даден клуб.

Победителите от тези двойки стартират в 1/16-финалите, където техни съперници са участниците от Първа лига. Играе се по един мач на терена на по-ниско разредния отбор. Правилото за домакинско предимство за тима от по-долното ниво се спазва и в 1/8-финалите и ¼-финалите на Sesame Купа на България. Полуфиналната фаза е в две срещи на разменено гостуване, а финалът се провежда на стадион, обявен още в началото на състезанието, така че факторът домакинство може и да не играе.

Носителят на Купа на България се класира за квалификациите на Лигата на конференциите в Европа. Между КНК и ЛК победителят е придобивал право на участие в пресявките за Лига Европа.