Serie A · Италия

Италианското футболно първенство се провежда от 1898 г. насам. В първото му издание в него са включени едва четири отбора, а шампион в конкуренцията на три тима от Торино става Дженоа. В следващите години форматът постоянно се променя като преминава през различни регламенти, единият от които е структуриран в регионални групи, първенците от които играят плейофи за титлата. Има и разделение на географски принцип. Шампионатът е прекъснат в периода 1915-1919 г. заради Първата световна война, а по-късно – през 1945 г., не се провежда заради Втората световна война.

През 1929 г. за първи път е учредена Серия „А“, позната и до днес в този й вид, като освен нея има и втори ешелон, и съответно са въведени изпаданията и изкачванията на отборите.

В цялата си история участващите отбори са били между 16 и 20 (колкото са и днес), като единствено през 1946/47 са допуснати 21.

Общо 16 клуба са ставали шампиони на Италия.

С най-много титли – 36, е Ювентус. За последно „Старата госпожа“ бе над всички през сезон 2019/20. Освен това тимът е и с 21 комплекта сребърни медали, както и с 15 Купи на страната.

Втори в това подреждане е Интер. „Нерадзуритге“ са с 21 титли, последната от които през сезон 2025/2026, 17 втори места и десет Купи. Трети пък е Милан с 19 шампионски трофея (последният през 2021/22), 17 сребърни отличия и пет Купи.

Дженоа е с девет титли, Торино, Болоня и Про Верчели са с по седем, Наполи има четири, Рома е с три, а Лацио и Фиорентина имат по две. По веднъж със Скудетото са триумфирали Касале, Новезе, Каляри, Киево и Сампдория.

Зад граница най-успешният клуб от италианската Серия „А“ е Милан. „Червено-черните“ са побеждавали цели седем пъти в турнира за Купата на европейските шампиони и в нейния наследник Шампионска лига, като имат и четири загубени финала. Освен това клубът от Милано е печелил два пъти Купата на носителите на купи, пет пъти Суперкупата на Европа, три пъти Междуконтиненталната купа и веднъж световното клубно първенство.

Интер е с три КЕШ/ШЛ, където е губил четири финала, а освен това има три трофея от Купата на УЕФА, която по-късно бе преименувана на Лига Европа, две Междуконтинентални купи и едно световно клубно.

Ювентус е стигал цели девет пъти до финал за КЕШ/ШЛ, но е печелил едва два от тях. „Бианконерите“ имат във витрината си също една КНК, три УЕФА/ЛЕ, две Суперкупи на Европа и две интерконтинентални.

Парма е печелил два пъти УЕФА/ЛЕ и по веднъж КНК и СК на Европа. Лацио има по една КНК и СК, а Фиорентина и Сампдория са завоювали по една КНК. Наполи и Аталанта са триумфирали по веднъж за УЕФА/ЛЕ, а Аталанта има една Лига на конференциите в актива си.

Италия винаги е била магнат за големите футболни имена и така на Ботуша са играли куп световни звезди.

№1 в цялата история по брой мачове от Серия „А“ е Джанлуиджи Буфон, който в периода 1995 – 2021 г. излиза 657 пъти на вратата на Парма и Ювентус. Втори в това подреждане е Паоло Малдини с 647 двубоя за Милан, а трети – Франческо Тоти, с 619 за Рома. В топ 10 на класацията са Хавиер Санети (615), Джанлука Палиука (592), Дино Дзоф (570), Самир Ханданович (566), Пиетро Виерховод (562), Фабио Куалярела (556) и Роберто Манчини (541).

Според актуалните статистически данни за Серия „А“, лидер във вечната голмайсторска листа е Силвио Пиола. Той бележи 254 гола за Про Верчели, Лацио, Ювентус и Новара в периода 1929-1954 г. Втори е Франческо Тоти с 250 попадения за Рома, а трети – Гунар Нордал, с 225 за Милан и Рома. Десятката се допълва от Джузепе Меаца (216), Жозе Алтафини (216), Антонио ди Натале (209), Роберто Баджо (205), Чиро Имобиле (201), Курт Хамрин (190), Джузепе Синьори (188), Алесандро Дел Пиеро (188) и Алберто Джилардино (188).

Серия „А“ е на второ място сред всички футболни първенства по брой спечелени индивидуални награди „Златна топка“. Цели 14 различни състезатели са били отличавани за №1, като двама от тях са го правили по три пъти – Мишел Платини от Ювентус (1983, 1984 и 1985 г.) и Марко ван Бастен (1988, 1989 и 1992 г.). Останалите с най-престижната индивидуална награда са Омар Сивори (Ювентус, 1961 г.), Джани Ривера (Милан, 1969), Паоло Роси (Ювентус, 1982), Рууд Гулит (1987), Лотар Матеус (Интер, 1990), Роберто Баджо (Ювентус, 1993), Джордж Уеа (Милан, 1995), Роналдо (Интер, 1997), Зинедин Зидан (Ювентус, 1998), Павел Недвед (Ювентус, 2003), Андрий Шевченко (Милан, 2004) и Роберто Кака (Милан, 2007).

Само трима футболисти от Серия „А“ обаче са печелили наградата за голмайстор на Европа „Златната обувка“. Това са Лука Тони от Фиорентина (сезон 2005/06, 31 гола), Франческо Тоти от Рома (2006/07, 26), Чиро Имобиле от Лацио (2019/20, 36).

По терените с мачове в Серия „А“ са се изявявали и още много световни звезди, които не присъстват в изброените досега – Диего Марадона, Кристиано Роналдо, Денис Бергкамп, Джачинто Факети, Франко Барези, Тото Скилачи, Христо Стоичков, Юрген Клинсман, Фабио Канаваро и други.

В първенството на Италия се съревновават 20 отбора, които играят по два пъти помежду си всеки срещу всеки на разменено гостуване. Според утвърдената в Серия „А“ програма, се играят 38 кръга с по 10 мача, или общо 380 за целия сезон.

Първият критерий за класирането са спечелените точки, които са три за победа, една за равенство и нула при поражение. Вторият фактор е точките в преките двубои, а третият – головата разлика в преките двубои. Едва след това идва общата голова разлика. Отбелязаните голове са следващият критерий за крайното класиране в Серия „А“, а ако и след това показателите са равни, се тегли жребий.

Първият отбор става шампион, а вторият и третият получават сребърни и бронзови медали. Класиралите се в Топ 4 се класират директно за груповата фаза на Шампионската лига. Петият отива в основната схема на Лига Европа, като там място получава и носителят на Купата на Италия. Шестият след изиграването на всички мачове в Серия „А“ се класира за плейофите на Лига на конференциите.

Последните три отбора в класирането изпадат директно в Серия „Б“. Оттам пък идват първите два, както и спечелилият минитурнир с участието на наредилите се от трето до осмо място.