Премиършип · Шотландия

Първото издание на шотландското футболно първенство е през 1890/91 г. Тогава стартират 11 отбора, но единият е изключен. Тимовете се срещат по два пъти помежду си на разменено гостуване, а след края два отбора имат равен брой точки – Рейнджърс (Глазгоу) и Дъмбартън. Впоследствие те играят финален плейоф, който завършва 2:2 и за шампиони са определени и двата отбора – нещо, което рядко се е случвало в историята на футболните първенства по света.

През първите си три сезона надпреварата носи името Шотландска футболна лига, след което е въведен и втори ешелон, а елитът е прекръстен на Шотландска футболна лига Дивизия 1. От 1939 до 1946 г. първенството не се провежда заради Втората световна война. Подновява се като Шотландска футболна лига Дивизия „А“, а през 1955 г. е прекръстена на Шотландска футболна лига Дивизия 1. От 1975 до 1998 г. названието й е Шотландска футболна лига Висша дивизия, за да стане Шотландска Премиер лига до 2013-а. От тогава досега е с името Шотландска Висша лига.

През годините бройката на отборите е варирала като най-малко те са били осем, а най-много – 18, за да се стигне до сегашния вариант с 12.

Селтик е най-успешният клуб в историята на шотландското първенство с 56 шампионски титли. Последната е спечелена през сезон 2025/2026, когато отборът триумфира за пети пореден път.

Рейнджърс е на второ място с 55 титли. Последното шампионство на клуба е от сезон 2020/2021.

Двата отбора от Глазгоу имат значителна преднина пред останалите шотландски клубове. След тях се нареждат Абърдийн, Хартс и Хибърниън с по четири титли, а две има Дъмбартън. По веднъж №1 в страната са били Мъдъруел, Килмарнък, ФК Дънди, Дънди Юнайтед и Търд Ланарк.

В евротурнирите шотландските клубове са достигали до общо 12 финала, печелейки четири от тях.

През 1967 г. Селтик печели Купата на европейските шампиони, побеждавайки Интер, а три години по-късно губи от Фейенорд сблъсъка за трофея. Освен това „детелините“ имат два полуфинала и три четвъртфинала в този турнир. За Купата на УЕФА „зелено-белите“ губят от Порто финала през 2003 г., а освен това са достигали веднъж до Топ 8. За Купата на носителите на Купи имат два полуфинала и един четвъртфинал.

Рейндъжрс печели КНК през 1972 г. с успех над Динамо (Москва), но губи финалите в същия турнир през 1961 и 1967 г., съответно от Фиорентина и Байерн. За Купата на УЕФА/Лига Европа губи два финала – от Зенит (Санкт Петербург) през 2008 и от Айнтрахт (Франкфурт) през 2022 г., като е достигал и още веднъж до четвъртфиналите. За КЕШ/Шампионска лига има един полуфинал и четири четвъртфинала. Пада и от Аякс в мача за Суперкупата на Европа през 1972 г.

Абърдийн триумфира с КНК през 1983 г., когато бие на финала Реал (Мадрид), като има и един полуфинал в тази надпревара. През 1983 печели Суперкупата на Европа след успех над германския Хамбургер.

Дънди Юнайтед губи финала Купата на УЕФА от Гьотеборг през 1987 г., като има още два четвъртфинала в този турнир, както и един полуфинал в КЕШ/ШЛ.

Хибърниън има един полуфинал за КЕШ и един четвъртфинал за КНК, Дъмфърмлин достига веднъж до полуфиналите за КНК, ФК Дънди е полуфиналист за КЕШ/ШЛ, а Хартс има един четвъртфинал за УЕФА/ЛЕ.

С най-много мачове от шотландската Висша лига може да се похвали Греъм Армстронг – 910, в периода 1975-2001 г. с екипите на Стърлинг Албиън, Беруик Рейнджърс, Мийдоубанк Тисъл, Стенхаусмюър и Алоа Атлетик. Втори в това подреждане е Анди Милън, който излиза 753 на терена в периода 1986-2008 г. с екипите на Сейнт Джонстън, Алоа Атлетик, Хамилтън Академия, Килмарнък, Хибърниън, Рейт Роувърс, Еър Юнайтед, Грийнуук Мортън, Клайд и Сейнт Мирън. Трети е Кийт Нокс със 715 за Странраер, Клайд, Алоа Атлетик, Гретна и Стенхаусмюър от 1982 до 2005 г. В Топ 10 попадат още Хари Кеърни (710), Джон Мартин (701), Марк Макгауън (677), Гордън Маршал (667), Дейви Купър (662), Томи Брайс (659) и Кени Томсън (654).

№1 по голове във Висшата лига на Шотландия е Джими Макгрори с 408 попадения в 408 мача за Селтик и Клайдбанк в периода 1922-1937 г. Втори е Боб Макфейл с 305 за Еърдрионианс и Рейнджърс между 1923 и 1940 г., а трети – Хюи Фъргюсън с 286 за Мъдъруел и ФК Дънди от 1916 до 1930 г. До десето място се нареждат още Алистър Маккойст (282), Уили Рийд (270), Гордън Уолъс (264), Джими Маккол (263), Боб Фериър (255), Дейвид Уилсън (255) и Уили Макфейдън (251).

Премиършип на Шотландия е излъчвала веднъж носител на наградата за топреализатор на Европа „Златната обувка“. Това става през сезон 2000/01, когато шведът Хенрик Ларсон вкарва 35 гола с екипа на Селтик.

В местното първенство са играли и още известни футболисти, сред които Джими Джонстън, Кени Далглиш, Гордън Страхан, Пол Гаскойн, Клаудио Каниджа, Брайън Лаудруп, Торе-Андре Фло, Паоло Ди Канио, Дженаро Гатузо и други. Някои от тях са се подвизавали и във Висша лига на Англия, Чемпиъншип, Серия А, Ла лига и други футболни първенства.

В първенството участват 12 отбора. В първата фаза всеки клуб изиграва по три мача срещу останалите 11 участници. Така редовната част включва 33 кръга и общо 198 срещи. След нейния край първите шест и последните шест отбора се разделят в две отделни групи. Във втората фаза всеки клуб играе още по веднъж срещу останалите пет отбора от своята група. Така всеки участник завършва сезона с общо 38 мача. Отборът, който заеме първото място в шампионската шестица, става шампион на Шотландия. Водещите клубове получават право на участие в Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на конференциите.

Точното разпределение и началните кръгове на европейските квоти зависят от крайното класиране, носителя на Купата на Шотландия, представянето на шотландските клубове в Европа и актуалната ранглиста на УЕФА. Последният отбор в долната шестица изпада директно в Чемпиъншип. Завършилият на 11-о място участва в бараж в два мача срещу победителя от плейофите във второто ниво. Основните критерии при равен брой точки са общата голова разлика и броят на отбелязаните голове. При необходимост се прилагат допълнителните критерии от официалния правилник на първенството.

Сезон 2026/2027 започна на 31 юли 2026 г. с двубоя между Дънди Юнайтед и Рейнджърс.